Бетино Аса: Без история картинките ми са само декорация за стената

име: Бетино Аса

възраст: 27

образование: Магистър Изящни изкуства. Печатна графика

професия: студент

местожителство: Монреал, Канада

Мокусо: Колко често вадиш продукция и зависи ли това от нещо?
Бетино Аса: Не съм стигнал до там, че да правя продукция на картини или каквото и да е изкуство. По скоро за мен рисуването е процес на търсене на себе и също е занимание, което ми доставя удоволствие. Това, че мога да продавам неща и да представя изкуството си в по-комерсиална светлина е нещо, което идва след това. Понякога имам повече хъс за раобта и съответно правя повече неща. Но и аз, както всеки, имам моменти, в които зациклям и ми трябва малко почивка. Нещо, което да насочи вниманието ми в друга посока.

M: Опиши ни вдъхновението.
Б.A: Най-много се вдъхновявам от нестандартната архитектура, дизайн на мебели, електронна музика, тук там някоя статия или книга. Понякога и разговор с интересен човек е достатъчен да ми даде идея за картина или каквато и да е форма на изкуство. Не съм чак толкова голям фен да гледам работи на художници, които имат сходен стил с моя. Не знам защо това не ми влияе, не ми дава нищо особенo, освен да си сверя часовника и да съм горе-долу наясно с това какво правят другите около мен.

M: Пазиш ли детските си рисунки? Какво обичаше да рисуваш най-много в детската градина и какво най-много мразеше в часовете по рисуване?

Б.A: Пазя си някои неща от детството си, когато съм бил на 10-12 години. Тогава си падах по разни руски класически художници и рисувах дървета, различни пейзажи с лодки. Имал съм моменти в часовете по рисуване, когато ми е било много безразлично или скучно, например когато рисувахме натюрморт.

M: В София вече има музей на Социалистическото изкуство. Смяташ ли, че то има място в съвременните тендеции и ти лично черпил ли си вдъхновение от него под някаква форма. Как би изглеждал подобен подход в държава като Канада?

Б.A: Не мога да кажа нищо за този музей, защото нямах представа, че го има, но според мен то би бил повече като атракция, отколкото място за показване на изкуство, което може да те вдъхнови или от което можеш да научиш нещо. На него по-скоро може да се гледа по-скоро като на истортически музей.

M:Кои са ти любимите похвати за рисуване и намесени ли са някакви субстанции в ползването им?

Б.A: В печатната графика има много различни техники, в които участват всякакви метални инструменти и субстранции. По принцип имам повече опит в техниката наречена офорт – използва се киселина за разяждане на медния или алуминиева плоча. В последно време обаче се занимавам с гравюра върху плексиглас, върху които после рисувам с акрилни бои.

M: Много ни е трудно да сложим някакъв етикет на творбите ти, може ли ти да се опиташ с няколко думи? Или с една?

Б.A: Нещата ми са до някаква степен реалистични – смесени с малко абстрактни моменти. Има и елементи на сюреализъм. Често рисувам различни образи на хора или човекоподобни същества, които са в някаква ситуация с животни или предмети, поставени в някаква среда, природна или градска. Идеята на нещата ми е да постави едно до друго, това което е направено от човека и природното, също се опоитвам да вкарам тези въображаеми образи в комична или абсурдна ситуация. Най-последните ми неща са свързани с разказването на история, някаква конкретна случка. Две или повече неща представят едно събитие, изразено в няколко кадъра. Ако трябва да опиша нещата си с една дума бих казал “атмосфера”.

M: Има ли място за издънки и комични ситуации в Канада? Разкажи някоя интересна история.

B.A: Май на Канада и трябват доста комични ситуации, за да може хората да разбият леда помежду си. Честно казано смешни ситуации не ми идват на ум сега. Издънки има много. По-скоро са сериозни, отколкото комични. Първата зима, която прекарах в Канада, беше в град Уинипег, област Манитоба. Имаше един ден, в който температурата падна под – 54 градуса.  Изгорих си пръстите на ръката, когато отварях входната врата на сградата, в която живеех. Сега живея в Монреал, където е по-поносимо от страна на зимата. И града, и стила на хората се доближава най-много до Европа, от които и да е друг град в Канада.

M:Отправяш ли някакво послание с рисунките си или се носиш по течението на вдъхновението си? Случвало ли ти се е да рисуваш и за почустваш, че някой друг мърда молива вместо теб?

Б.A: Във всичките ми работи искам да пресъздам най-вече някаква атмосфера и да накарам “публиката” да изпита някакви чувства. Не ми се е случвало това да усещам, че някой друг контролира творческия ми процес. Може би понякога ми се иска. Когато нямам идея и наистина ми трябва леко подсказване от някъде, кой цвят да използвам или да да развия дадена идея.

M: Измисляш ли истории на рисунките си (на героите от рисунките си)? 
Б.A: Да, елементът на история или някаква случка, е много тясно свързан с нещата ми. Без това те нямат покритие, биха били просто декорация за стената.

M:Кой е любимият ти художник? Има ли такъв, с който да имаш сходен стил. (или той с теб :P)?

Б.A: Британският художник Найджъл Куук, скулптора Бари Екс. Бол, Питър Брюгел и Йеронимус Бош са ми вдъновение. Избягвам да търся художници с много сходен стил до моя.

 

M: Финално изречение (ако може с препоръка към читателите).

Б.A: Пожелавам на всеки да се радва на малките неща в живота и да бъде много любопитен за всичко.

Leave a Comment