IntroExtrVERT

Борис Праматаров: Ограниченията в България ме стимулират да работя по-здраво

име: Борис Праматаров

години: 24

образование: бакалавър по Книга и печатна графика, Национална художествена академия/ магистрърска степен по Графичен дизайн в Кралската академия за изящни изкуства в Гент (KASK)

къде се намираш в момента: Гент, Белгия

М: Как ти идват идеите? 

Б.П: Идват от заобикалящото ме, хората, града, общуването между хората, нещата, които виждам в интернет.

М: Разбрахме от изложбата Tormentor, че рисуваш страховете си, кой страх рисуваш най-често?

Б.П: Цялото име Торментор и книгата My Demons значи мъчение, мъчител, това, което те гризе отвътре и не ти дава спокойствие, всеки си търси вътрешното спокойствие, а според мен това спокойствие е почти невъзможно да се постигне.

М: Дали не е невъзможно за постигане за теб, защото имаш твърде много неща, които искаш да кажеш?

Б.П: Страхът идва с фантазията. При мен мислите и идеите са свързани, колкото повече мисли толкова повече идеи. Какво може да се случи, кое не е както трябва, кое няма да ти даде спокойствие завбъдеще.

M: Показвайки страховете си имаш ли конкретно послание или предпочиташ да провокираш публиката да открива нещо в творбите ти?

Б.П: Предпочитам творбите ми да провокират да мислят за някакви техни неща, да откриват техните страхове и идеи, даже да не са страхове, а просто да ги накарам да мислят. Мисля че е много важно чрез рисунките ми те да направят собствените си асоциации, да виждат техните демони и мисли.

M: А дали има хора, които не виждат нищо? 

Б.П: Аз рисувам главно, защото имам тази нужда и го правя по-скоро за хората, които знам, че ще ме разберат, а не за тези, които няма.

M: Какъв искаше да станеш като малък? 

Б.П: Агроном и готвач, по облъчване от бабите. Имам си собствена реколта картофи, много ми харесва връзката с природата, как усещам и как мирише почвата.

M: А когато искаше да станеш агроном и готвач имаше ли връзка за теб между двете неща? 

Б.П: По-скоро бяха две отделни течения при двете отделни баби. Като малък харесвах да готвя и връзката с природата, тогава не съм намирал връзка между двете, но сега намирам. Да си готвиш сам собствената продукция.

M: Бил си в Корея по една студентска програма. Дочухме, че всички са били много впечатлени от теб и са ти казвали по един определен начин. Как? 

Б.П: Казваха ми, че съм бил свободен. Радваха се, че си рисувам каквото си искам, защото моите неща са свързани със сексуалността. А и там не се притеснявах дали ще закъснея за час или не.

M: Имаш ли кумири в рисуването или друго изкуство?

Б.П: Винаги съм гледал да не се влияя много, но имам един двама, които много харесвам – Brecht Evens и Brecht Vanderbroucke. И двамата са белгийци, Белгия е доста напред в илюстрациите, и като цяло Западна Европа. Много хора работят по този стил, разнообразни са, има търсене.

M: Книжката My Demons къде я направи?

Б.П: В Корея. Там ми бе заложена като проект.

M: В детската градина рисуваше ли?

Б.П: Рисувам от както се помня и сигурно от както не се помня. -По-нормални неща ли? -Да, по-нормални.

М: А как се разви твоят стил? 

Б.П: Има няколко книги, които много харесвам и са ме вдъхновили – 1984 на Оруел и На Изток от рая.

М: Как определяш съотношението талант/труд?

Б.П: Принципно смятам, че трябва много труд. По-свободен и спокоен съм, когато съм работил повече. Като направя кратка пауза и ми се струва, че забравям някои неща и мисля повече докато рисувам.

М: Какви материали ползваш най-често?

Б.П: Туш. Черен Ротринг. Така обичам най-много. Големи тъмни петна – виждам по-добре в тъмното някакви неща. Работя с два размера рапидографи.

М: Каква е връзката между идея и техника? Ако имаш някаква идея има ли нещо, което може да попречи да я реализираш на хартия? 

Б.П: Свръзани са двете неща, конретно с тази черно-бяла техника се чувствам много свободен, почти не мисля за нея, а по-скоро за идеята. Много харесвам черно-бялото, то ми помага за идеите, обичам работите ми да са чисти и подредени и всичко да се вижда. Като сменя техниката и ми идват различни идеи.

М: Изложбата в Hip Hip Atelier е много сполучлива. Какво ти даде и какво ти взе тя?

Б.П: Намерих приятели, мога да кажа истински приятели, а това което ми взе – направих много изводи за себе си и за хората около мен, кои са истински и кои не. По някакъв начин разбрах кой ме подкрепя и кой не, за приятелите не се съди по това кой е с теб в лоши моменти, дори когато е лош моментът предпочитам да съм сам, а когато се веселя да съм с приятели.

М: Наблюдаваше ли реакциите на хората по време на изложбата?

Б.П: По-скоро не. Бях сред хората и си говорихме. В последствие разбрах на кой колко му е харесало.

М: Ограничен или стимулиран се чувстваш когато работиш в България?

Б.П: От ограниченията в България се чувствам стимулиран да работя здраво, за да ги избегна занапред.

М: Вдъхновението лети ли със самолет (предвид това че си долетял до много екзотични дестинации)?

Б.П: Долетя и там се запознах с още вдъхновения. Формираха нещо като Волтрон.

Ние можем да добавим – много продуктивен Волтрон.

 

Борис е участвал в много изложби, фестивали и семинари в Европа и България, наскоро негова илюстрация беше публикувана като част от статията “Травми”  на Ню Йорк Таймс. Към портфолиото си може да добави и още една самостоятелна изложба в Барбоса, Бургас, където представи и втората си книжка – Doppelgänger.

Leave a Comment