the_ultimate_master_by_vertebra

Елиза Иванова: Харесвам изкуство, което преминава границите на познатото

име: Елиза Иванова

години: 26

образование: BFA Character Animation (класическа анимация)

професия: аниматор в Pixar Animation Studios, Сан Франциско

Мокусо: От колко време си в САЩ? В кой щат и град си там?

Елиза Иванова: Вече близо 6 години съм в САЩ, четири от които в Лос Анджелис и две в Сан Франциско, където работя в момента.

М: Как избра точно тази страна? Имаше ли други варианти пред теб тогава?

Е.И: Когато реших,  че ще уча анимация, започна дългото търсене и сравняване на университети в САЩ, Франция, Англия и Канада. Калартс ми беше цел от самото начало, тъй като много от най-добрите професионални аниматори и режисьори на анимационни филми са следвали там дори за по една или две години. Приеха ме в още 6 университета, но изборът си остана Калартс и Калифорния.

М: По-лесно ли е за един млад артист да се реализира зад граница?

Е.И: Никъде не е лесно, важното е постоянство и хора, които да вярват в теб, когато сам не си вярваш. Радвам се, че чувам за все повече колеги, които създават късометражни или пълнометражни проекти и развиват кино индустрията ни в България. Надявам се и аз след време да допринеса за името на българското кино и анимация.

М: Pазкажи ни нещо за себе си. Как минава един твой ден?

Е.И: В момента – само работа и още работа. След „Колите 2” веднага се прехвърлих на  „Brave” и чак сега, една година по-късно, програмата ми не е пренатоварена. Само за малко обаче – скоро започвам работа по нов проект.

М: Оказва ли влияние атмосферата на мястото където живееш и работиш върху личните ти проекти и рисунки и как?

Е.И: Средата влияе изключително много, съзнателно и подсъзнателно, и някой път се удивявам по колко общи теми творим с мои приятели и колеги самостоятелно едни от други. Когато рисувам или мисля идея за филм, гледам да черпя идеи предимно или изцяло от личния си опит, за да не се повтарям и да не се влияя от други творци.

М: От колко годишна рисуваш? Какви бяха първите ти рисунки?

Е.И: Според семейството ми съм рисувала преди да проговоря и съм обичала да драскам  международните им паспорти.

М: Ходила ли си на уроци по рисуване?

Е.И: Уроците ги почнах от може би 7- или 8-годишна, но наистина сериозната си подготовка по рисуване получих  в студиото на Гаро Мурадян, на когото дължа общо взето цялото си познание по рисуване от натура и усет за естетика. При него почнах от 12-годишна.

М: Каква роля е изиграло семейството ти в изграждането ти като артист?

Е.И: Имам страхотно семейство… С толкова подкрепа и вяра в способностите ми дължа огромна част от успехите си на тях.

М: С какви материали предпочиташ да рисуваш?

Е.И: Туш, маркери, бои и каквото друго намеря в радиус 1 метър.

М: Имаш ли артистичен псевдоним и какво означава?

Е.И: Не, нямам псевдоним. Единствената причина, поради която ми се е налагало да си измислям псевдоними, е, че „eliza” никога не е свободен онлайн.

 

М: Каква е разликата за теб между класическите начини за рисуване и дигиталните методи? (повечето хора предпочитат да рисуват с моливи, бои, ти харесваш ли фотошопа и всички други дигитални технологии?)

Е.И: Изкуството е комуникация и начинът, по който я предаваш, за мен не е от значение. За мен е важно да открия новаторското в едно произведение, дори да е нещо съвсем несъществено или просто лично предпочитание. В този смисъл не мисля, че има разлика между „класическо” или „модерно”, а само успешно или неуспешно предаване на информация във всеки стил и епоха.

М: Кой е любимият ти стил в рисуването?

Е.И: Харесвам всичко, което по един или друг начин преминава границите на познатото, дали откъм идея, изпълнение или светоусещане.

М: Приемаш ли твърдението, че анимацията е само за деца?

Е.И: Не е само за деца, разбира се! Анимацията е средство за изразяване, не е жанр в киното. Лесно е да се обърка, но има  невероятни анимационни филми в общо взето всеки кино жанр и по нищо не отстъпват на игралните филми. Даже в много от случаите ги превъзхождат. Например „Алиса” на Свенкмайер е най-мрачната филмова интерпретация на „Алиса в страната на чудесата” и няма нищо общо с повечето анимационни филми по книгата като настроение или като продукция за деца.

Освен това с развитието на компютърната анимация и симулация границата между анимация и игрално кино започва да се размива. С това изниква въпросът по какви критерии се определя един филм като анимационен – най-известният пример е „Аватар”, който е 60% анимация и 40% актьорка игра, и въпреки всичко се счита за игрален филм.

М: Какви са най-честите отзиви, които получаваш за творбите си?

Е.И: Като че ли по-скоро позитивни :)

М: А как приемаш критиките?

Е.И: Зависи от кого… През годините се научих да разчитам на малка група от хора, чиято критика винаги ми помага да се развивам. Иначе лесно се получава обратният ефект, при който критиката ми влияе към бездействие.

М: Ако имаш възможност да създадеш собствен пълнометражен анимационен филм за какво ще се разказва той? Какви ще са героите в него?

Е.И: Няколко проекта са в зародиш, обаче за тях ще разкажа, като имам по-ясна концепция!

Можете да разгледате подробно работата на Елиза тук.

Leave a Comment