Александър Осенски: Стилът ми е мърляв и спонтанен.

име: Александър Осенски

години: 36

професия/образование: фотограф

къде те намираме в момента: на снимки

Мокусо: От кога се занимаваш с фотография и мислиш ли, че това е твоето призвание?

Александър Осенски: На 25г. записах фотография в НБУ. Било е преди 10-11години и го възприемах като призвание. Към днешна дата възприемам фотографията по-скоро като професия. Готина професия!

М: Помниш ли първия си апарат? Разкажи ни за него.

А.О: Употребявана Практика МТЛ. Заедно с комплект обективи и черно бяла фотолаборатория подарени ми от колега на моят баща. Но за пръв път боравих с фотоапарат, около 13 годишен, на едно пътуване до Франция.Още първата вечер извадих лентата за да видя снимките…..

М: Каква е ролята на техническите параметри на фотоапарата, когато искаш да реализираш определена идея, до колко са от значение?

А.О: Както никаква, така и огромна. Зависи от идеята. Репортаж се снима неудобно със среден формат, но лично аз познавам хора, които се справят отлично с това предизвикателство. В други случаи наличието на висока детайлност в кадъра, може да доведе до брутални внушения и други нива на наслада. Оставим ли настрана техническите изисквания към определена картинка най-добрата камера е тази, с която разполагаш в момента.

М: Какво ти харесва в модната фотография, как я възприемаш ти като отделна насока в това изящно изкуство?

А.О: Заради комерсиалността й не съм склонен да я квалифицирам като изкуство. Заради всичко останало възприемам този тип фотография като „вечните ягодови поляни” за всеки един творец. Аз самият се възприемам като визуален бачкатор.

М: Как би определил своя стил и какво е нещото, което го прави различен?

А.О: Мърляв и спонтанен. Обичам да улавям моменти. Нищо от тези неща не го прави различен.

М: С какви модели предпочиташ да работиш и какви качества търсиш у тях?

А.О: В работата си – с можещи. Във всички останали случаи с вдъхновяващи интересни хора.

М: Коя е била най-интересната ти и предизвикателна поръчка?

А.О: Няма такава. Всяко едно снимане за мен е предизвикателство. Подхождам с един и същи ентусиазъм както, когато трябва да снимам моден едиториал, така и портрет на момиче в парка.

М: Стигало ли се е до екстремни ситуации по време на снимки? Разкажи ни някоя история.

А.О: За щастие, до крайности не се е стигало. Пък и аз си падам по екстремностите за това от тази гледна точка не би ме притеснило ако трябва да снимам сред стадо препускащи бизони. Какъв кадър само, а?

М: Спокойната или динамичната обстановка те стимулират на работното място?

А.О: Обичам нещата да се случват, да не зациклят и размотават. Но има и моменти, в които ми е необходимо спокойствие и време за съсредоточаване преди да пристъпя към снимане.

М: Кога и от кого получи първия си комплимент за твоя снимка?

А.О: Бях студент във втори курс, когато участвах в колективна изложба на департамента. На първият ден след откриването моята снимка беше открадната…

М: Ако трябва да изброиш три правила в снимането, които винаги спазваш като константа, кои ще бъдат те?

А.О: Страшно съм хаотичен и импулсивен, когато снимам. При всички положения гледам да не си забравя CF картите и да имам фокус.

М: Къде предпочиташ да снимаш – на локация или в студио?

А.О: Нямам предпочитания. Процесите при снимане в студио и на локация са различни и това прави и едното, и другото еднакво интересни.

М: Посъветвай нещо стотиците подрастващи, които хващат фотоапарат за първи път и мечтаят да станат фотографи?

А.О: Снимайте! И когато го правите, подражавайте единствено на себе си!

Мокусо: Можете да посетите и страницата на Александър Осенски.

Leave a Comment