Svetlin Velinov

Светлин Велинов: Аз съм толкова обикновен, направо скучен

име: Светлин Велинов
години: 35
професия: концепт артист и илюстратор
образование: НУИ „Добри Христов“ Варна, профил живопис
къде се намирате в момента: Варна

Svetlin Velinov

МОКУСО: Да започнем с класиката. Как реши да се занимаваш с рисуване изначално? 

Светлин Велинов: За много хора това е силно размит момент в съзнанието им, но не и  в моя случай.

Винаги съм се чувствал свързан с изкуството, а идеята да се занимавам с рисуване ме съпътства далеч преди началното училище, когато повечето деца гледат да играят и да ритат топка навън. Не че съм изпуснал този момент в детството си, но определено винаги съм имал проекция в артистична насока. Тъй като добре се справях с рисуването, паралелно родителите ми решиха да се занимавам и с пиано, вероятно стимулирани от времената, в които да отгледаш вундеркинд беше нещо абсолютно нормално та дори задължително за всяка себеуважаваща се семейна единица. Всъщност артистичният ми път можеше да тръгне в музикална насока, но така и не кандидатствах в музикалното училище с пиано. Бях изправен пред първият си съществен избор и се радвам, че избрах рисуването.

Svetlin Velinov

М: Имаш ли любими изразни средства, с които да подчертаеш дадена художествена идея?

С.В:Любими не, но определено различната тематика изисква подбор на изразните средства и материали. Разчитам на всичко, за което мога да се сетя и определено имам богат арсенал от изразни средства.

Svetlin Velinov

М: Необходим ли е артистичният ген за реализацията на един творец?

С.В: Когато го има помага, но не е задължително. Въпросът е дали нещо ти идва отръки, дали го правиш без усилие и вътрешна съпротива. Генът е нещо определящо и макар специално в моето семейство той да не се е проявявал в артистичен план именно на тези хора дължа благодарност, за това което съм. Всъщност някой от пра дядовците ми е бил музикант, споменах ли че много хубаво пея?

Svetlin Velinov

М: Сред широката публика в България върлува мнението, че дигиталното изкуство или графика са продукт на добро познание за програмите, които се използват за визуализация. Какво мислиш по темата?

С.В: Разбира се, че става дума за добро познаване на програмите, но това далеч не изчерпва креативния процес по създаването на една работа. Плашещо е заблуждението на хора които твърдят това, че с познаването на даден софтуер се изчерпва процеса на работа на един дигитален артист. Повечето такива мнения, без да искам да обиждам никого, почиват на слаба информираност и незнание. Нима трябва да се отрича труда на един архитект, реализирал своите проекти използвайки специализиран софтуер за чертане. Трябва ли да не признаем неинвазивното безкръвно оперативно лечение, като може да пуснем кръвчица. За мен дали ще ползваш молив, четка или таблет и графична програма, за да претвориш дадена идея, е едно и също. Компютъра, таблета и дадената програма са просто поредното изразно средство и инструментариума на художника. Има една емблематична пренебрежителна мисъл от страна на „високото“ изкуство към това, което се създава посредством графични програми и тя е „Всичко е въпрос на копчета“, а аз винаги в отговор казвам „важно е задклавиатурното устройство“. Изненадан съм, че подобен тип мислене още битува. Определям го като консервативен атавизъм и проява на лош вкус. Не е обидно, когато подобно мнение е продукт на неинформираност и липса на отношение, но е неприемливо ако такива мнения се споделят от художници за техни колеги.  

Svetlin Velinov

М: Атмосферните, политическите и личните условия влияят ли на творчеството ти?

С.В: Всичко около теб, което пряко или косвено те засяга, влияе. Въпросът е да канализираш енергиите, които ти дава света, и да ги впрегнеш да работят за теб. Изкуството е пъстро и е плод на много и различни инспирации. Когато става въпрос да създадеш нещо, смятам, че артиста може да черпи и извлече идея за дадена картина, песен или пиеса както от лошото, така и от доброто. Това е привилегия, която не всеки има в живота си.

Svetlin Velinov

М: Има ли нещо, което би променил в ежедневието си? Нещо, което да подобри продуктивността или пък да добави свободно време?

С.В: За всички, които работят на стол! Спорт!!! Трябва движение! Разбира се за мен е късно за професионална кариера, но тенисът ме влече.

М: След толкова признания за работата ти в България и чужбина, многото публикации и работа за известни игри и комикси, каква е следващата ти цел? 

С.В: Апетитът идва с яденето. Имам една работна папка в която си записвам и пазя идеите си. Някои са нови, други са стари, а за съжаление някои вече са реализирани от други хора. Ако имаш добра идея трябва да се постараеш да я реализираш, защото няма причина тя да не хрумне и да бъде постигната от някой друг. За съжаление няма как да вляза в конкретика за бъдещите ми творчески планове, като по този начин си запазвам привилегията от елемента на изненада.

Svetlin Velinov

М: Какво би било най-доброто развитие за един артист?

С.В: Да има брат като Ван Гог или богат благодетел… :) Шегата настрана… 

Най-доброто развитие за един артист е целеустремеността, вярата и усещането, че това, което прави, го прави и е за хората. Самовеличаенето, безбрежното самодоволството, егоцентризма и месианството, пък макар и артистично безобидни, са привидно безвредни, но се отразяват зле на околната среда и са определящи за нивото на изкуството в нея. 

Svetlin Velinov

М: Имаш ли предпочитания за клиентите си? Отхвърлял ли си задачи и защо?

С.В: Когато става въпрос за работа за мен тя винаги е екипна. Трябва да има необходимата стиковка и синхрон и от двете страни. Единственото ми условие към клиент е, когато отправи дадено запитване да е наясно, че именно аз съм неговия човек за дадената работа. Това е определящо за всички аспекти от работния процес до финализиране на дадения проект.

М: Как ти се отразява локацията, на която работиш? Има ли въобще значение георграфското местоположение? Мислил ли си да емигрираш?

С.В: Локацията по отношение на работата ми няма никакво значение, стига да има ток и обезпечена интернет връзка, но като човек със семейство е имало моменти, в които съм се замислял, къде детето ми може да живее по-добре. 

Svetlin Velinov

М: Силно ни интересува връзката ти с Вселената. В твоята сфера на занимание има много фантазия, приказки за бъдеще и минало. Ти имаш ли собствена теория за времепространството, паралелните реалности, космическите полети?

С.В: Оооо, аз съм толкова конвенционален, направо скучен. Все още ме тормози въпроса кое е първото – яйцето или кокошката. Разбира се съм имал увлечения по различни религии, мистични учения, сатанизъм, но това са неща които съм поизоставил. Знам, че силата да творя и създавам ме прави господар на живота ми и бог в моята малка вселена. Всеки човек е една малка вселена, а живота е хубав, като обсипаното с ярки звезди лятно нощно небе. Тази поетика не е ли различна паралелна реалност.

Svetlin Velinov

М: Най-странният ти момент на вдъхновение? 

С.В: Е трябва много да се взимам несериозно, за да имам или да си спомням такова нещо.

Аз просто рисувам без да си придавам патетичен меланхоличен вид на отвеян перко вдъхновен свише или от някоя гола гръд. И пак съм артист.

М: Има ли нещо, което да ти липсва в работата ти?

С.В: Липсва ми само време. Искам цялото време на света… 

Svetlin Velinov

М: С какво се занимаваш в свободното си време? Имаш ли възможност за странични занимания (да кажем, тайно да си астрофизик?)

С.В: Не съм човек на точните науки, няма и как да бъда. В свободното си време правя скара. Обичам огъня, обичам хората да се събират около него, но не съм пироман.

Разбира се в свободното си време рисувам. Странно е, но си почивам от работата с рисуване. Това са важни моменти за мен, защото извън определената от дадена поръчка тема за работа, тук мога да развихря и покажа себе си. Макар свободните ми работи да носят моя подпис ги определям като доста по разчупени и емоционални в сравнение с професионалната ми работа.

Svetlin Velinov

М: Можеш ли да дадеш някакъв съвет или препоръка на хората, които сега стартират работата си в сферата на дигиталните изкуства, фентъзи илюстрациите или комиксите?

С.В: Никога няма да се изморя да го повтарям и го казвам при всяка възможност. Работа, работа и пак работа. Сега стартиращите художници имат огромна преднина и начален старт идващ по всевъзможни канали. Общото ниво и очаквания са по-високи, затова и се наблюдават артисти на по 17-18 години, които правят неща, които аз на тази възраст не съм знаел как стават. Разбира се няма нищо случайно. Има добре отъпкан и проправен път, достъпни ресурси и уроци, но така или иначе нищо не идва на готово. Трябва много работа, лишения и себеотдаденост в името на това да си добър и успешен в работата си. 

Svetlin Velinov

Повече информация можете да намерите тук: www.velinov.com

 

 

Leave a Comment