Ellie Petrova

Ели Петрова: Родителите ми мислили, че ще имат футболист

име: Елисавета Петрова

години: 25

професия: Илюстратор/2Д Аниматор

образование: Бакалавър по илюстрация от Уорчестърския университет; Магистър по 2Д анимация от Университета по Изкуства в Лондон

къде се намираш в момента: Брайтън, Великобритания

Ellie Petrova

Мокусо: Разкажи ни с какво се занимаваш, в коя сфера на изкуството?

Ели Петрова: Занимавам се с дигитално изкуство – илюстрация и анимация.

М: При теб как започна всичко с рисуването, беше ли още в утробата на майка си?

Е.П: Баш в утробата май не е било. Ритала съм толкова много, че нашите са мислили, че ще имат футболист. Рисувам от както се помня. Баба ми е педиатър и имаше рола хартия които от една страна имаха кардиограми, а от другата бяха бели. Като свършеше ролото продължавах на стената.

М: Какво кара един артист, който се развива, да види бъдещето си в друга страна?

Е.П: Ако не беше майка ми едва ли щях да съм в друга страна (мерси, мамо). Има две причини човек на изкуството да реши да напусне родината си – едната е финансовата, която специално за аниматорите по цял свят е нещо съвсем нормално. Животът ти е там, където е проектът, върху който работиш. Другата е по-романтичната, и по-точно нуждата от смяна на обстановката и създаването на нови връзки с хора от различни култури. Един артист често има нужда от емоционални пориви, за да поддържа въображението и креативността си в добро състояние.

М: От колко време си във Великобритания? Как се отразява това на творчеството ти? А България влияе ли все още върху него?

Е.П: Великобритания е попопулярна с представители на модерното изкуство. В България все още преобладава традиционализма. Което не е лошо. Докато карах бакалавъра по илюстрация бях потресена до каква степен пренебрегват анатомията и рисуването от натура (май проблемът беше във въпросния университет, не е така навсякъде). Направо ме ядосваше. Имах колеги с доста (съжалявам за думата) инфантилен стил и лекторите много им се радваха защото си защитаваха творбите с есета, съдържащи хиляди думи, които никой не знае, какво означават. Аз предпочитам изкуство което говори само за себе си. В България получих художественото възпитание благодарение на частни уроци при чудесни художници, а във Великобритания се научих как да се отпускам и кога мога да нарушавам правилата, които преди спазвах.

Ellie Petrova

М: Може ли да знаем за какви хора работиш? Кое в тях те провокира и найвече какви са проектите

Е.П: До сега работих на свободна практика и  проектите ми включват илюстрирането на две детски книги, рисувах комикс в продължение на една година за списание DIVA, правих илюстрации за музикалния фестивал в Уорчестър и през университета работих върху кратки анимации за два музея в Лондон – на транспорта и на пощата. В момента правя едноминутна промоционална анимация за демократите в Северна Каролина. Общо взето шарена работа. Не се оплаквам, има разнообразие, което е много важно за креативността и освен това обогатява общата култура. Септември месец започвам работа в студио Plug In Media в Брайтън, където основно правят уеб игри, приложения и анимации за деца. Много се радвам, че ме приеха, винаги бих предпочела работата в екип пред свободната практика от вкъщи.

Ellie Petrova

М: Ако трябва да се издържаш само от рисуване някъде по света, коя би била държавата, която е найблагодатна

Е.П: Май САЩ? Но не бих живяла там. Благодарение на интернет вече няма значение къде живееш, много хора си работят от вкъщи. 

М: Има ли техники, които предпочиташ

Е.П: Работя дигитално, но обичам груби четки с текстура, които докарват вида на бои като акрила, маслените и темперите. За 2Д анимацията харесвам традиционния подход на кадър по кадър, просто на дигитална платформа.

Ellie Petrova

М: С какво започва и завършва работния процес по дадена рисунка

Е.П: Обикновено започва със скица на хартия и завършва с фотошоп опцията за цветова корекция. Музика се слуша през цялото време. Понякога повтарям една и съща песен 50 пъти. 

Ellie Petrova

М: Емигрант ли си по душа

Е.П: Не мисля. Обичам да пътувам, но не и да си местя дома. Почти 6 години съм в Англия вече и не искам да се местя повече. Дилемата е, връща ли ми се в България, и отговорът е: не още. 

Ellie Petrova

М: Кои са нещата, които найне ти харесват във Великобритания и България?

Е.П: Сравними ли са? Във Великобритание най-не ми харесва как пият, пият като за последно и се излагат много – и жени и мъже. Другото което не ми харесва е, че са студени докато не ги опознаеш, въпреки че са брезкрайно мили и възпитани. Българите често сме обратното – изглеждаме сърдити и не обичамеда се извиняваме, но поне обичаме да се шегуваме и да разговаряме с непознати. В България все още в повечето големи градове не се пази чисто. Цари безпорядък като цяло – като се започне от фасовете и пликчетата по улицата и се стигне до управлението. За сметка на това в Англия противно на чистотата навън забелязах, че хората на моите години са ужасно разхвърляни и не обичат да чистят вкъщи. Природата в Англия е скучна и времето е влажно и мрачно. Едно от нещата, които най-ми липсват в България. Последното което най- НЕ ми липсва са расизмът, сексизмът и хомофобията.

Ellie Petrova

М: Какво би посъветвала младите артисти, които тепърва започват да се занимават с рисуване/дигитално рисуване :) 

Е.П: Не спирайте да рисувате. Учете се от натура преди да започнете да копирате манга и Дисни.

Ellie Petrova

Leave a Comment