138

Жана Аса: Аз съм фотограф по страст, а не по професия

име: Жана Аса

години: 28

образование: незавършен бакалавър по Изящни изкуства

професия: фоторедактор и фотограф на свободна практика

къде се намираш в момента: Монреал, Квебек, Канада

родена в: Бургас, България

140

Имам един проблем с квалификацията фотограф. Ако съм фотограф какви биха били характеристиките на един такъв? Не изкарвам пари от това и то не е моя професия. Аз съм фоторедактор, но фотографията е голяма част от мен и за това смятам, че съм фотограф по страст, а не по професия.

80740037

Мокусо: Как започна да се занимаваш в фотография?

Жана Аса: Започнах на 14. Когато ходих при баба ми и дядо ми прекарвах часове да се ровя в огромните семейни албуми и снимки, които дядо ми е снимал. Той ми даде фотоапарата си един ден и от тогава фотографията е моето удоволствие.

80740021

М: Какво ти носи тя и как комуникираш идеите си чрез нея?

Ж.А: За мен фотографията е начин за улавяне на собствената ми реалност или собствената ми фантазия, която се превръща в реалност. Движа се от чувство. Това чувство е толкова трудно да се опише, но ми дава усещане за свят или начин на живот, който е много привлекателен за мен. Просто казано опитвам се да уловя атмосфера, която съответства на моя идеал за място, от което искам да съм част.

80740022

M: Снимаш с дигитална и аналогова камера. Каква е разликата в процеса на реализация – от измислянето до проявявнето на филма?

Ж.А: Обичам филма и той ме обича. Смяната към дигитална фотография и после пак към аналогова ме помогна да осъзная колко поудовлетворяваща е аналоговата за мен. Както споменах по-рано фотографията ми носи удоволствие затова защо да не използвам и най-приятната й форма.

138

М: Кое те вдъхновява и какъв тип проекти обичаш да реализираш за себе си?

Ж.А: Хората са основният ми фокус. Търся потенциални характери, които са подходящи за тази манипулирана реалност.

80740019

М: А снимаш ли за клиенти?

Ж.А: Снимам основно, за да задоволя нуждата си от фотография и пресъздаването на определени виждания. Въпреки че съм снимала за клиенти и сигурно ще продължа да го правя, фотографията е основно лична и предпочитам да остане така.

141

М: Разкажи ни малко повече за последните ти снимки в New Йорк? Как те вдъхнови този град?

Ж.А: В този случай не градът ме вдъхнови, а човекът, който посещавах. Градът се оказа просто хабитат на субекта. Ако изключим това Ню Йорк е хората му както всяко друго място. Най-открояващото за мен там беше, че грозното, миризливото и мръсното имаха в себе си някаква красота и чар.

80740018

М: Има ли значение за творчеството ти къде живееш? Хората, с които общуваш?

Ж.А: Завися от хората в смисъл, че те имат способността да повлияват на околната ми среда толкова, колкото и аз, освен ако не реша да се изолирам.

80740011

М: Ако сега имаш възможност да се преместиш някъде по света къде би било и защо? Какво ти даде Канада и какво ти взе?

Ж.А: Мога да съм навсякъде реално, ако откривам себе си на мястото. Не гледам на преместването си в Канада като спечелване или загуба, а като продължение на съществуването и развитието ми като личност. Усещам се като частица, която е оставила единия край, за да отиде в другия, за да разбере, че се намира в една равнина.

134

132

M: Оказва ли българският корен влияние върху работата ти и как?

Ж.А: Бих казала, че ако не бях израснала в България най-вероятно щях да съм различен човек. Много неща оформят както работата ми така и съществото ми и това да съм българка е голяма част от тях. Невъзможно ми е да посоча как точно животът ми в България повлиява изкуството ми, но мога да заявя, че преди всичко идва фактът, че съм българка, семейството ми са българи и най-близките ми приятели са българи, и с риск да прозвучи евтино – няма друго място като България. Най-добрите ми години съм прекарала в България.

12580740023

M: Какво би казала за арт сцената и конкретно фотографските общества и дейности в Монреал? Как въобще протичат нещата в Канада в тези среди и би ли дефинирала преимущества или недостатъци на това да работиш там?

Ж.А: Изненадващо даже и за мен живе по-скоро уединено и до този момент не съм толкова обвързана с арт средите в Монреал колкото би ми се искало. Градът е пълен с творци и тук се случват много изложби и лекции на различни автори. Както на всякъде и тук не е лесно да постигнеш успехи като творец без връзки, но хубавото на Канада е, че тук има много програми и стипендии, които подпомагат хора, които се занимават с изкуство. Според мен нещо много важно за Монреал е френският. Ако не го говориш може да си доста ограничен тук.

131

М: Можеш ли да посъветваш младите фотографи нещо? Да им спестиш някоя драма?

Ж.А: Единственият ми съвет към всички фотографи е да снимат колкото могат повече.

80740005

Още от снимките на Жана може да видите тук.

Брат на Жана е Бетино Аса и интервюто му за МОКУСО може да прочетете тук)

Leave a Comment