L9995871 2

Теодор Пеевски: Забавлявам се много!

име: Теодор Пеевски

години: 29

образование: необразован

професия: оператор/монтажист, любител фотограф

къде се намираш в момента: София, България

it's all good in rila

Мокусо: Разкажи ни с какъв тип фотография се занимаваш? Харесва ли ти?

Теодор Пеевски: За себе си в момента снимам главно стрийт фотография и скейтбординг. Забавлявам се много!

sofia streets

М: Има ли насока, в която искаш да се преориентираш?

Т.П: Фотожурналистиката и като цяло снимките със социална тематика ме привличат от известно време и напоследък мисля все повече в тази насока. Това разбира се не означава, че ще загърбя горепосоченото и ще се преориентирам изцяло.

L9997056 3

М: Как се снимат уличните екстремни спортове и случайните улични портрети и кадри? Какво ти носи едното и другото и какво е важно да знаеш и да правиш в двата случая?

Т.П: Общото е улицата, а разликата идва от подхода ми предполагам. Когато излизам от вкъщи за да снимам по улиците най-често не знам какво ме очаква още от момента, в който изляза от входа на блока. Дори и да се движа и снимам по едни и същи улици всеки ден е различен както и хората, които срещам и съответно снимам, и може би точно това толкова ме привлича в стрийт фотографията – реално никога не знаеш каква ситуация те очаква зад следващия ъгъл.

L9996679 2

Със скейта нещата започнаха много преди да започна да снимам. Вече карах от скоро и си спомням, че когато разгледах Move (първото българско скейт списание) за пръв път и видях снимките на Мартин Чичов всичко в тях ми се струваше много интересно – ъглите и обективите (той снимаше от много близо), ползваше и светкавици и въпреки че тогава абсолютно нищо не разбирах вече се вълнувах от скейт фотография и нямах търпение да дочакам всеки следващ брой и да разгледам снимките. По-късно се появи Boulevard и фотографията на Долорес Алварадо – нейните снимки винаги ще бъдат пример за мен

DSC_3853 1

Така че мога да кажа, че първото ми вдъхновение са български фотографи, а не щатските списания. Скейта е най-якото нещо и причината да го снимам е много проста – обичам Скейтбординга буквално от първия ден и дали ще изляза да карам с приятели или да снимам – удоволствието за мен е все още същото.

L9997060 1

М: Какво влияние оказа скейтбордингът върху работата ти?

Т.П: Карам скейт от близо 15 години и дълго време бях доста сериозен, напоследък за съжаление ми остава все по-малко време, но все още излизам и карам с приятели винаги когато мога. Със сигурност мога да кажа, че това оказва положително влияние върху снимките ми, свързани със Скейтбординг. Най-често, когато видя една скейт снимка, много си личи дали човека, който я е заснел, е карал някога и дали изобщо е имал досег с цялото нещо преди това.

yavor ski - backside bluntslide, borisova

yavor stoyanov ollie up, ollie over

М: Кога започна да снимаш и да харесваш снимките си?

Т.П: Започнах да снимам преди малко повече от 5 години, мисля че ми отне около 2 години, за да си харесам първия кадър и може би тогава започнах по-сериозно да гледам на нещата.

yavor stoyanov, flip on sunset

М: Има ли значение техниката, с която снимаш? В кои случаи е много специфична и важна?

Т.П: Смятам, че техниката трябва да се възприема най-вече като инструмент, който да ни служи за дадена цел. Когато снимам по улиците залагам на една камера и един обектив. Обичам камерата да е ненатрапчива и малка като размер, за да привличам по-малко внимание, и макар и все по-рядко вече, се случва да снимам и с телефона ми. Когато знам че снимам за печат обаче, разчитам на детайл и резолюция и съответно се налага да нося със себе си по-големия dslr, понякога два, няколко обектива, светкавици и стативи.

L9990208! 1

L9997192 2

М: Какви емоции и мисли те обземат докато снимаш?

Т.П: Когато снимам личните си неща, се опитвам да не мисля, не обичам да анализирам. Ако на улицата например се замисля дали да заснема нещо, просто не натискам спусъка и секунда по-късно вече ситуацията я няма – човекът е отминал и кадърът е изгубен. Обичам да оставям нещата да се случват и при мен това работи. Оставям мисленето за след това, когато разглеждам, избирам и обработвам снимките си.

L9997191

М: Коя беше първата ти печатна публикация и каква е разликата между онлайн и печатните публикации?

Т.П: Първата ми публикация беше в едно английско списание – черно-бял стрийт кадър от една моя серия с хора и влакове, мисля че списанието вече не съществува. Смятам, че всеки фотограф би трябвало да се радва да види труда си на хартия – просто чувството е друго, и някак си знаеш че снимката има по-дълъг живот и остава, вероятно за много дълго време. Докато в онлайн изданията, или социалните мрежи снимките „потъват“, често след една седмица е трудно да откриеш или да се сетиш за нещо, камо ли след година или повече – цялата информация и снимките, които се споделят непрестанно, лично за мен имат един претрупващ характер, и съответно биват бързо забравяни.

yavor stoyanov - switch backside tailslide

М: Живял си в чужбина известно време. Разкажи ни какво е различно там в сферата ти на работа, подобро ли е или не?

Т.П: В чужбина живях 2 години. Работех ниско платена и тежка физическа работа, научи ме на много – най-вече на това как не се прави и как не бива да си пропилявам времето, особено в това да разменям здравето си за пари. Радвам се, че това приключи и че сега съм тук и имам възможността да работя това, което обичам.

L9996887 2

М: Мислиш ли, че отношението към фотографията в България трябва да се промени и защо?

Т.П: От позицията ми на ентуасиаст, мисля че имаме много талантливи фотографи. Иска ми се да виждам и съответно да мога да си купувам повече книги на наши фотографи, колкото и да е трудно издаването им тук в момента. Съответно повече изложби – самостоятелни или съвместни и не на последно място – повече социална фотография. Вярвам, че всичко това предстои и че нещата започват да се случват все по-добре.

L9996867 2

М: Кои са потребителите на твоите снимки?

Т.П: Личните ми неща снимам за себе си, правя го защото ми носи удоволствие. Готино е разбира се, когато получавам положителната обратна връзка от хората. Имам снимки публикувани в Kingpin, Sidewalk – скейт списания, които за съжаление не съществуват вече като печатни издания, работил съм и за RedBull. На този етап нямам възможност да се издържам само от фотография и работя като оператор и монтажист.

L9990641 4

М: Бъдещи творчески планове и място за самореклама:

Т.П: Продължавам да снимам това, което истински ме вълнува. Снимките би трябвало да говорят повече за фотографите, отколкото самите те за себе си и в този ред на мисли – ако моите снимки не казват нищо на хората, значи съм още до никъде.

daydreams, 2014

sofia streets, 2014

М: Дай акъл на тепърва започващите да снимат.

Т.П: Не обичам да давам акъли, най-малкото защото нямам достатъчно за себе си. Напоследък обаче си повтарям често, че е хубаво човек да приема снимането или работата си на сериозно, но не чак толкова самия себе си, може би това е акъла който мога да дам. Другото е ясно – много снимане, и като усетите че сте уморени, поснимайте още малко.

vasil terziev crooked

Повече от работата на Теодор можете да видите на неговите tumblr, behance и instagram страници.

Leave a Comment