riton

Анелия Пашова: Чувствам се на мястото си тук

име: Анелия Пашова

години: 27

образование: Магистратура илюстрация

професия: Илюстратор

къде се намираш в момента: в ателието си в София

magazinche

Мокусо: Има ли изкуството дълга или мистериозна история в семейството ти? От къде си и София твой дом ли е?
Анелия Пашова: Знам, че в рода е имало архитекти, за художници нямам информация… абсолютна мистика.
Всъщност майка ми много е обичала да рисува, но това си е останало като хоби. Затова пък аз и най-големият ми брат (имам двама братя) сме рисували винаги и в момента той е графичен дизайнер, а аз илюстратор (ако смея да се нарека с тази титла).
Иначе съм от Пазарджик, не съм столичанка. Младежките си години прекарах в Пловдив, затова смятам този град за много важна част от мен. Сега съм в София някъде от 2008. Да, София ми е дом, защото се чувствам на място си тук.

 

leshoqd

М: Кога разбра, че рисуването е твоето призвание? Само то ли е всъщност или имаш и други?
А.П: Всъщност мисля, че не е имало такова грандиозно прозрение. Всичко се случи много естествено. От малка си драскотех, после в училище рисувах на всички рисунките в час по изобразително изкуство, след това без някакви специални частни уроци влязох в художествената гимназия в Пловдив и накрая в Академията. Просто си вървях по пътя. Не е имало някакви колебания.
Други призвания? Да, имам. Да бъда добър човек.

elen-lopatar

М: Как рисуваш напоследък – с традиционни инструменти или дигитално?
А.П:
Може би аз съм от изчезващият вид рисувачи, които държат изключително много на молива, гумата и четката. Усещането не може да го замени таблет или компютър. Не че не използвам програми, но се опитвам да имат минимална намеса в илюстрацията ми.

anelia-pashova (7)

М: Какво ти даде образованието ти в Националната художествена академия? И какво ти взе? Би ли избрала друга специалност, ако се върнеш назад във времето?
А.П:
Не бих си сменила специалността в никакъв случай. Тя е една от най-добрите в Академията. Благодарение на нея се докоснах до много области, за които не съм се и замисляла, че съществуват. Това образование ми даде опит, който и до ден днешен трупам.

 

М: Как би определила естественото развитие на един художник след дипломиране?
А.П:
Какво е естествено за един адвокат? Да започне работа в кантора.
Какво е естественото за един художник? Да рисува! Самото рисуване носи развитие.

neveroqtnite-riton

М: Използваш ли стимуланти, за да рисуваш?
А.П:
Ха ха, интересен въпрос. Какво трябва да се разбира под думата стимуланти?
Ако ме питате за алкохол, ще кажа не, защото много рядко го употребявам.
Може би най-добре ме стимулира вдъхновението от дадена темата и подходяща музика за нея.

М: А какво те стимулира да продължаваш да се занимаваш с изкуство в България?
А.П:
Със сигурност не заплащането.
Всъщност то не е най-важното нещо, по-скоро всеки творец има нужда да чувства, че се развива.Иначе бавно и сигурно загива.
Както казах малко по-горе- тук се чувствам на мястото си. Предпочитам да живея в България, но ако се наложи бих отишла и някъде другаде за малко. Но само за малко.

anelia-pashova (6)

М: Илюстрирала си няколко книги и книжки за деца, разкажи ни за това преживяване (защото книгата от всякъде си е преживяване). И какви техники и методи използва?
А.П:
Чак няколко книги не са, но дано да станат все повече. По много и различни проекти съм работила, но за сега две книжки са реализирани.
Първата ми отпечатана в тираж книжка се казва „Времето на Лори” и е книга-игра за деца от 2 до 8 години. За мен бе огромно щастие, че всъщност работи много добре за малчуганите! Книжката е по-специфична- разделена е на три ленти чрез които се променят илюстрацията и текста.Сменяш му главата, тялото, краката, а отстрани се сменят и думите. Целта е всички картинки да съвпаднат логически или пък да се разбъркат тотално, в най-интересната и абсурдна комбинация. А на децата им е най-любимо да си правят абсурди!  Една жена сподели с мен, че е научила 4-годишната си дъщеря да чете по книжката, което беше наистина страхотна новина за мен! Забавление и едновременно с това и образование- това вече е добре свършена работа.

Lory-Anelia-Pashova-book-children-game-bear (4)Lory-Anelia-Pashova-book-children-game-bear (5)
Lory-Anelia-Pashova-book-children-game-bear (6)

Следващата книжка е невероятна наистина! „Невероятните истории на съкровищата на България” е трудно да я възприемеш като достоверна литература, не просто като измислена детска книжка, заради абсурдните истории в нея. А те са толкова типично български! Източници й бяха самите археолози! Много любопитна и забавна книжка. Текста ме грабна веднага и започнах да си представям какво ми предстои. Беше ме страх в началото- признавам си, защото това бе първата ми по-сериозна книга. В процеса на работа всичко се нареждаше. Работихме заедно със Станка Желева по илюстрациите- тя рисува композициите с хора, а аз се съсредоточих над съкровищата и появяващите се животинки и пейзажи. Рисувах само с молив и акварел, което беше голямо удоволствие за мен.

neveroqtnite-istorii-na-sukrovishtata-na-Bulgaria-detska-knijka-ilustracii-podaruk-dete-Anelia-Pashova-Stanka-Jeleva-2 (4)

neveroqtnite-istorii-na-sukrovishtata-na-Bulgaria-detska-knijka-ilustracii-podaruk-dete-Anelia-Pashova-Stanka-Jeleva-letnishkoneveroqtnite-istorii-na-sukrovishtata-na-Bulgaria-detska-knijka-ilustracii-podaruk-dete-Anelia-Pashova-Stanka-Jeleva-vrachansko

М: А магазинче.ком детето ти ли е? Кой е в него и около него?
А.П:
Кой на кой е дете, кой кого повече е развил, е много спорна работа. По-скоро е една симбиоза между мен и Магазинчето.
То събира много хора, много български творци. Самият магазин в момента се движи от 6 човека в 3 различни магазина в София и Пловдив. Екип сме, такова нещо не може да го движи сам човек. Имаме и сайт, което е голямо постижение, защото продаваме ръчно изработени артикули и познайте дали някои могат да се повторят.
Помогнала съм много за развитието на това място- лого, визия, илюстрации, идеи и тн, и тн. Но както аз съм дала много на това малко магазинче да стане това, което е днес, така и то спомогна за моето развитие, даде ми контакта с хората, даде ми точен поглед над нещата и засили моята увереност. Тази година през май ще станат 4 години откакто съм там. В самото начало бяхме три момичета, един гараж и една мечта. Хубаво е, когато виждаш мечтите ти да се развиват. Не мога да не спомена и главният генератор на това място- тя се казва Жени и е от онези, които зареждат и вдъхновяват хората около себе си. Магазинче Точка Ком процъфтява най-вече на нейния живец и неспирен ентусиазъм.

anelia-pashova (3)

М: Мислила ли си за емиграция?
А.П:
Постоянна-не.

М: По-добър ли е животът на артиста в чужбина в днешни дни (изключваме статистическите данни за самоубийства на артисти от всички сфери на изкуството, които даже и ние не сме търсили)?
А.П:
Да ви кажа честно- не знам. Имам приятели в чужбина, но и те като нас се борят всеки ден. Много е субективно кое е по-добро и кое по-лошо. Въпрос на лично удовлетворение и щастие.

-neveroqtnite-sevt

М: Пееш ли докато рисуваш или пък докато си под душа?
А.П:
О, редовно!

М: Бъдещи творчески планове?
А.П:
В момента рисувам илюстрации за да довърша серия от три авторски книжки. Поредицата се нарича „Кучешки истории” и се надявам да успея да ги реализирам тази година. И за по-натам съм се запасила с нови идеи за книжки.

anelia-pashova (1)

М: Можеш ли да дадеш съвет на младите рисувачи и артисти?
А.П:
Хей, и аз се имам за млада! :)))
Шегата настрана, може да прозвучи изтъркано, но истината е само една- човек не бива, при никакви обстоятелства, да спира да прави това, което най-много обича. Просто не спирайте! Нещата рано или късно се подреждат.

Leave a Comment